Аларма - 6:30 е.
С едно отворено око - кафе, дистанционно, телевизия, лаптоп.
Новинарски канал - убийство, катастрофа, криза.
Фейсбук - пак катастрофа, гримирана 13-годишна...
Душ - спокойствие и събуждане.
7:30 - Време е, излизам.
Улицата, "крачка едно" - дупка, прескачам я.
"Крачка две" - малко кал.
"Крачка три" - боклука на комшиите, леко разпилян на тротоара.
"Крачка четири" - кръстовище... Правилник и предимство... Важи "Да го духаш" и ...
Пресякох!
"Крачка пет" - друг човек по тротоара - гледа лошо.
"Крачка шест" - още хора. Пак гледат лошо.
"Крачка седем" - о боже! Пак кръстовище... Пак "Да го духаш"
"Крачка осем" - кучета. И те като хората гледат лошо.
"Крачка девет" - Спирката... Чакам с още гледащи лошо хова, всеки потънал в телефона си. Някои абсурдно облечени, други почти съблечени.
Тролейбус - Номер 9
Отворени врати, но с препядствия - автомобили на спирката, оново боклук на земята.
Успех - вътре съм.
Ухания - някой е пропуснал сутрешния душ.
Три поколения пътници - ученици, смесица от нахакани и притеснени момчета и полуголи момичета, "готови" за нова порция знания.
Хора на средна възраст - едни заспали, други нетърпеливи, трети нервни... Пак някои са  полуголи...
Възрастни - отчаяни и слава богу облечени.
Крайна спирка - бутане и глъчка, като на състезание, кой ще слезе пръв.
Пак на тротоара - пак гледат лошо.
Пред офиса - лъскави коли в калта...
Портиер - с широка и искренна усмивка и приповдигнато  "Добро утро"

Е, това си е, като електронна игра.
Цяло премеждие, за да стигнеш до "наградата".
Колко му трябва на човек?
Просто една усмивка!